Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си.

Що се отнася до въображението ви, ще бъдете внимателни, да не се подавате на неговите болезненни прояви. Преди години срещнах една млада лекарка, която имаше чрезмерно развито въображение, което й създаваше големи неприятности. Запример, като излизаше от дома си, тя си представяше, че ще й стане нещо и ще падне на пътя. За да не падне, тя сядаше на някой камък или дърво, докато се успокои. След това продължаваше пътя си. Тя трябваше известно време да работи върху въображението си, докато се освободи от отрицателните и болезнени представи в ума си. Това не значи, че човек трябва да избягва страданията. Има смисъл да страда човек, но така, че да се ползува от страданията си.

Любов и вяра / Двата метода. Любовта и вярата,
МОК - София, 17.10.1926г.