Щом е влязъл вече в правия, т. е. в тесния път, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взел дясната, или лявата страна.

Друго положение, пред което учениците се спират, е въпросът: надясно или наляво да вървят. – Това зависи от пътя, в който са попаднали. Ако са в широкия път, опасно е и наляво, и надясно да вървят. Обаче, ако са в тесния път, те могат да вървят и надясно, и наляво – важно е да се качват нагоре, към определената цел. Неизбежно е колебанието наляво и надясно. Това да не ви смущава, то е в реда на нещата. Щом е влязъл вече в правия, т. е. в тесния път, за ученика не представя никакво противоречие обстоятелството, дали е взел дясната, или лявата страна. Той има строго определена цел – нагоре! Като върви нагоре, не е важно, дали ще вземе лявата или дясната страна. Той трябва да бъде свободен, за всеки даден случай да прави разумен избор.

Свещ, която не гасне,
ООК - София, 23.11.1927г.