Докато е обиколен от правила и закони, какво да прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си, човек не може да бъде свободен.

Сегашните хора постоянно повдигат въпроса за свободата: едни поддържат, че човек трябва да бъде свободен, а други – че не трябва и не може да бъде свободен. – Докато е обиколен от правила и закони, какво да прави, как да се облича, какво да яде, какви отношения да има с ближните си, човек не може да бъде свободен. Бащата в един дом е месоядец, а синът – вегетарианец. Те започват да спорят, кой от тях има право. В дадения случай бащата има право, защото синът се е родил чрез него, и трябва да следва неговия път. Вълчето няма право да се отказва от храната на баща си вълк. Обаче, и агнето няма право да се отказва от храната на баща си овен. По закон е така, но важно е да се знае, кой и какъв е бил истинският баща на сина. Днес хората са размесени: някои от тях са били месоядци, а впоследствие са станали вегетарианци; други пък са били вегетарианци, а отпосле са станали месоядци. Това смешение в начина на живеене, на хранене е създало ред противоречия между хората. Някога, в далечното минало, вълкът чел една свещена книга и, под влияние на великите Божии принципи, решил да изправи живота си. Като проследил живота на своя род, той си казал: Не може повече да се върви в този път. Нашият род е извършил големи грехове и престъпления, които трябва да се изправят. Не изменим ли живота си, наказанията неизбежно ще ни следват. Въодушевен от решението си, той започнал да се моли, да пости, отказал се от месо и тръгнал по света да проповядва вегетарианство и добър живот. В което село влизал да проповядва, навсякъде го били. Който и да го чувал да проповядва за вегетарианството, никой не му вярвал. В това село го били, в онова село го били, от тук – от там го пъдили, нищо не му давали да яде, вследствие на което той измършавял, отслабнал, станал неузнаваем. Три дена гладувал и най-после си казал: Нищо няма да излезе от моята проповед. Хората не са готови още за нов живот. Ако продължавам по този начин, и от мене нищо няма да остане. Ще продължа пътя си и когото пръв срещна, ще го изям. Не искам вече да проповядвам на тия некултурни хора! Вълкът тръгнал на път и гледал, дано намери нещо за ядене. Първият, когото срещнал, бил един кон, който спокойно пасял трева. – Какво правиш тук? – Трева паса. – Знаеш ли, че мога да те изям? Цели три дена нищо не съм ял. – Зная, че можеш да ме изядеш. Слушай, преди да направиш това, услужи ми с нещо, от което ти пръв ще се ползваш. – Съгласен съм. Каква услуга искаш да ти направя? – Задните и предните ми крака са подковани, петала имам. Като ме изядеш, петалата ще влязат в гърлото ти и ще те задавят. Баща ми беше благороден по характер, и понеже и аз нося тази черта, не искам да ти причиня никакво зло. Затова, иди отзад, при задните ми крака, и се опитай да извадиш петалата ми. После ще извадиш петалата на предните ми крака и свободно ще ме изядеш. Вълкът веднага пристъпил към работа, но в това време конят му ударил два силни ритника по главата, и вълкът се търкулил на земята. Доста време трябвало да мине, докато се окопити и стане от земята. Конят хукнал да бяга и се скрил от погледа на вълка. Като видял, как конят го излъгал, вълкът си казал: Чудна работа! Четох свещената книга, ходих да проповядвам, просветих се, а можах да повярвам на един кон, че за да го изям, трябва да вадя петалата му. Сега вече никого не слушам. Тръгвам нататък и когото срещна, ще го изям. Втори път не ставам налбантин, да вадя петалата на коня. Като вървял по-нататък, вълкът видял два овена. Той спрял пред тях и ги запитал: Какво правите? – Спорим нещо за тревата. – Е, сега поне вие няма да ми избегнете. Преди да се срещна с вас, видях един кон, който ми каза, че за да го изям, трябва да сваля петалата му. Аз започнах да свалям петалата му, но той ме ритна и избяга. – А, ние няма да постъпим като него. Ние сме готови да ни изядеш, но с условие да ни оставиш свободни да се затичаме и когото от нас пръв хванеш, ще го изядеш днес; когото втори хванеш, ще го изядеш утре. Така ще се осигуриш за два дена. Вълкът се съгласил на това условие и се отдалечил малко от тях, да им даде възможност да се засилят. Овните се засилили и се хвърлили право към него с рогата си. По този начин те счупили четири ребра на вълка, повалили го на земята и избягали. Като видял, че и този път останал излъган, вълкът направил голямо усилие да се дигне от земята и продължил пътя си, като си казвал: Не вярвам вече на никого. Когото срещна сега, нито петалата му ще вадя, нито ще го оставям свободно да тича, за да се осигурявам за два дена. Достатъчно ми е, каквото днес намеря. За утрешния ден няма да мисля. Излъган и разочарован от живота, вълкът срещнал една добре угоена свиня. – Стой, ей сега ще те изям! Не искам да се разправям с тебе. Два пъти съм лъган, трети път не се поддавам на никакви лъжи. Конят ме излъга, ритна ме с крака си, счупи ми няколко зъба и избяга. Овните ме удариха в ребрата, счупиха ми четири ребра и избягаха. С тебе вече лесно ще се справя. – Постъпи, както знаеш, казала свинята. Аз отдавна те чакам да дойдеш. Преди да ме изядеш, искам да ти изпея една песен. Ние, свинете, сме добри певци. Като ме изядеш, ще помниш поне, че си чул една хубава песен. – Виж, щом става въпрос за песен, съгласен съм да те изслушам. Аз обичам песните. – Свинята веднага започнала да грухти, да вика, но толкова тревожно, че събрала около себе си много свине. Всички заедно погнали вълка и се освободили от него. Съвременните хора се намират в положението на този вълк. Щом се намерят пред някаква мъчнотия, те започват да мислят, как да излязат от нея. Щом объркат работите си, те започват да мислят, как да ги оправят: все ги оправят, и все неоправени остават. И най-после, като не могат да ги оправят, те казват: На онзи свят ще се оправим. – Ако човек не може да нареди работите си на земята, на онзи свят никога няма да ги нареди. В онзи свят работите са наредени, но човек трябва да се запита, може ли да влезе в онзи свят? Работите в училището са наредени, но важно е може ли човек да постъпи в това училище? – Защо работите на хората остават неуредени? – Защото те живеят изключително със закони и правила, с ограничения и наставления. За да изпълни всичко, което му се заповядва, човек всеки ден се зарича това да не прави, онова да не прави и върши тъкмо това, което не иска. В това отношение човек мяза на вълка, който казал, че втори път няма да вади петалата на коня, няма да се лакоми за двата овена, няма да иска песента на свинята и т.н. Въпреки това, той върши всичко онова, което се зарича да не прави.

Забранихме му,
НБ - София, 6.10.1929г.