Днес всички хора се безпокоят, как ще прекарат живота си. Много лесно ще прекарат, само ако знаят, как да живеят. Те трябва да имат характера на онзи българин, който се отличавал с голяма отстъпчивост. Един ден този българин отишъл на баня и седнал пред една курна да се къпе. Той погледнал доволно към тялото си и казал: Досега никой не е турил ръка върху тялото ми. В същата баня имало един турчин, който чул думите на българина. Веднага отишъл при него и му казал: Гяур, махай се от тази курна! Аз ще се къпя тук! – Заповядай, ефенди! – поклонил се българинът и отишъл на съседната курна. Турчинът го последвал и му казал: Аз ще бъда на тази курна. Махни се оттук! – Заповядай, ефенди! Спокойно, невъзмутимо българинът отишъл на трета курна. Така обиколил той всички курни, следван от турчина. Като се убедил, че не може да го извади от равновесието му, турчинът казал: Докато носиш този ум, наистина никой не може да докосне с ръка тялото ти. С тази готовност на отстъпки, никой не може да се кара с тебе. От този пример може да се извади следното практическо правило: Когато в ума или в сърцето ви се вмъкне някакво противоречие, отстъпете пред него. Не правете усилие да разрешавате това противоречие, да търсите причините, защо е дошло. Всяко противоречие има свои дълбоки причини.