Ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита.

Пълно разбиране е, когато човек има предвид целокупния живот. За човека е невъзможно. Малкото знание помага на човека при специални случаи, но дойде ли до някои общи случаи, нужно е обширно знание. Ето защо, всеки ден човек трябва да внася по нещо ново в съзнанието си, да се разширява. Каквото ново придобие, той трябва да го приложи. Какво ще стане с търговеца, ако всеки ден не внася по няколко лева в касата си? Като работи, той трябва да увеличава капитала си, да го слага в обръщение. Не внася ли всеки ден по нещо в касата си, търговецът казва: „Изпразних се, нищо не остана в мене“. Това е вярно по отношение на шишетата, които са били пълни с вода. Щом водата се употреби, те губят вече цената си. Обаче това не се отнася до извора. Изворът всякога има цена. Следователно, докато играе роля на шише в живота, човек постоянно ще се пълни и празни, ще увеличава и ще губи цената си. Заеме ли положението на извор, той никога не губи своята цена. Ако човек всеки ден изменя отношенията си към Бога, той прилича на шише, което се пълни и празни. И тъй, ако при всички противоречия и изпитания в живота си човек не изменя отношенията си към Първата Причина, той е извор, на който всякога може да се разчита. Този човек дълбоко в душата си вярва, че и при най-големите изпитания и мъчнотии, все ще намери някакъв изход. Не е въпрос да се оплаква човек от страданията. Пазете се от оплакването. Какво ще кажете за свое оправдание? Ще кажете, че сте страдали много. Ако става въпрос за страдания, най-много е страдал дяволът. Така поне мисли той. Има ли нещо лошо в страданията му? Има нещо лошо, разбира се. Лошото седи в това, че той не носи сам страданията си, но ги поставя в чуждите гнезда, да му ги мътят.

Отличителна черта,
ООК - София, 10.9.1930г.