Криза съществува не само в обществения, но и в личния живот на човека. Казват, запример, за болния, че се намира в кризата на своята болест. Това значи, че болестта е дошла до положение, което определя, ще живее ли болният или ще умре. На какво се дължи кризата? На недоимък на нещо. Кризата на болния се дължи на недоимък на живот. В широк смисъл на думата, недоимъкът на живот изопачава човешкия характер, вследствие на което внася известна дисхармония във всички негови прояви. Казват за някого, че станал безверник. Защо станал безверник? Защото има много да дава, не му достига нещо. Той изгубва доверие към кредитора си и търси начин да избяга, да се освободи от дълговете си. Като не разбират проявите на живота, мнозина мислят, че вярванията са причина за критичното състояние на човека. Не, дълговете са причина за състоянието, което човек преживява. Недоимъкът на средства за живот изопачава характера на даден човек. Ние наричаме безверник всеки човек, който не иска да плаща дълговете си. Вярващ пък е онзи, който е готов да плаща дълговете си.