Всички съвременни хора трябва да се обърнат към Господа и да напуснат своите стари кукли и играчки. Те са тяхното минало, което е загаснало.

Всички съвременни хора - учени, философи, религиозни - са изгубили пътя. Ако проследите живота на хората от най-стари времена до днес, какво са придобили? Христос казва: “Аз съм Пътят, Истината и Животът.” Намериха ли те този Път, тази Истина и този Живот? Придобиха ли те безсмъртието? Казвате: “Ние имаме наука, литература, философия, изкуство, имаме велики хора, които са оставили видни съчинения, велики книги.” - Ние не отричаме всички тия неща, но казваме, че има по-велики книги от тия. На човешката ръка, на човешкото лице, на човешката глава са написани по-велики неща от тия, които срещаме и в най-видните книги. Написаното в книгите ще изчезне, а написаното върху човешката глава ще остане за вечни времена. Следователно, това, което остава за вечни времена, е реално, а физическото, което не остава, е нереално. Нереалните неща са забавления в живота на хората. Ще бъде смешно, ако момата, която се жени, събере всички кукли от детинството си и ги тури в сандъка, като започва да ги брои, да им се радва, да ги показва на възлюбения си! Тия кукли са изживяли времето си, днес те не са реално нещо за тази млада мома. По същия начин и много от съвременните теории мязат на тия детински играчки. Те са отлични, но само за децата. Момата, която се жени, трябва да отвори сандъка си и каквато играчка намери вътре, да я изхвърли навън и да каже: “Отсега нататък аз преставам да се занимавам с всички тия играчки, с тия кукли на живота.” Тази мома трябва да напълни сандъка само с дрехите си, да отиде при своя възлюбен и да каже: “Аз ще говоря със своя възлюбен за великата наука на живота.” - Кой е нейният възлюбен? - Великият Божествен Дух, Който е създал всичко в света. Отидеш ли веднъж при Него, ще застанеш с всичкото си смирение и ще Му кажеш: “Господи, говори ми сега! Аз напуснах своите кукли и мога вече да Те разбирам.” Всички съвременни хора трябва да се обърнат към Господа и да напуснат своите стари кукли и играчки. Те са тяхното минало, което е загаснало. Пътят към Бога е тяхното бъдеще, което не е още проникнало, а моментът, в който се отправят към Бога е тяхното настояще, което сега се разгорява и в което се разпалва малката искрица на Вечния Живот.

Ако говоря,
НБ, ООК - София, 24.10.1926г.