Първо свършете своята работа, а после изправяйте чуждите погрешки.

Казвам, че не трябва да се критикувате. – Защо? – Защото, като не знаете, как да се критикувате, вие взаимно си причинявате вреда. Ако сте майстори в критиката, свободно можете да се критикувате. Като се критикувате, все ще научите нещо. – Ама някой накуцвал малко. – Нищо от това. Той е навехнал крака си, затова покуцва. Ще дойде лекар и ще оправи крака му. – Еди-кой пък недочувал добре. – Нищо от това. Той оглушал малко. Ще дойде ден, когато ще прочуе. Какво лошо има в това, че някой не знае да пее, да свири или да рисува? Какво лошо има в това, че някой не знае никакви езици? Това е въпрос на време. Ще дойде ден, когато човек ще научи всичко, което днес не знае. Сега, като казвам да не се критикувате, имам предвид вашето време. Вие имате важна работа, която трябва да свършите навреме. Не я ли свършите навреме, ще страдате. Мислите ли, че като се занимавате с погрешките на хората, ще ги изправите? Първо свършете своята работа, а после изправяйте чуждите погрешки. Не е лошо да критикува човек, но майстор трябва да бъде в критиката си. Добре е да разтриваш болната ръка на ближния си, но трябва да знаеш, как да разтриваш. Майстор трябва да бъдеш. Ако си майстор, болният ще каже: Много ме боля ръката, но благодаря, че ме разтри, оздравях. Не оздравее ли ръката след разтривката, болният ще каже: Съжалявам, че ти дадох да разтриеш ръката ми. Вместо да ми помогнеш, ти ме осакати. Тъй щото, не е въпрос да отричаме критиката и одумването, но който практикува това изкуство, той трябва да бъде майстор. Не е ли майстор, той ще одумва, но и него ще одумват и, в края на краищата, никой никого няма да изправи.

Азбука на разбирането,
СБ, РБ - 7-те езера, 24.7.1938г.