Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания.

Каквито и да са вярванията и възгледите на човека, той трябва да се пази да не хвърля сянка на Божественото съзнание. Отивате ли при Бога, не се оплаквайте, не казвайте, че страданията ви са големи, но кажете Му, че благодарите за всичко, което досега ви е дал: блага, радости, страдания. Благодарете от сърце и душа и върнете се радостен и доволен. Това е характер. Започнете ли да се оплаквате, да роптаете, това не е човекът, това са жената и мъжът. Животът на съвременните хора е пълен с оплаквания и ропоти. Мъжът се оплаква от жената, а жената – от мъжа; родителите се оплакват от децата; а децата – от родителите; учениците – от учителите; а учителите – от учениците; господарите – от слугите, слугите – от господарите и т.н. Най-после, човек се оплаква и от себе си. Той е недоволен от ума и от сърцето си. Ако е недоволен от ума и от сърцето си, от какво ще бъде доволен? Недоволството е резултат на вътрешно неразбиране на живота.

Отличителна черта,
ООК - София, 10.9.1930г.