Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш.

Казвам: неестественото безпокойство, на което хората са подложени, ги поврежда. Например имаш едно чувство и се безпокоиш какво мислят хората за теб. Ти си студент или си ученик и се безпокоиш каква бележка ще получиш. Безпокоиш се какво място ще заемеш, колко пари ще вземаш. Хиляди неща има, които те безпокоят в даден случай. Кое е по-важното? Вие имате много повърхностно схващане за Живота, затова идат страданията. Например от Невидимия свят те пратят като музикант, за да свириш на тия хора. Ти затова си пратен, подписал си едно задължение с всички документи, имаш всичките възможности, но щом дойдеш тук, забравяш програмата и казваш: „Как така да свиря?“ Тъй, ще даваш концерти без пари! – „Как тъй без пари?“ Тъй ще постъпиш. Той казва: „Я ми докажи!“ Казвам: ще видиш, самият живот ще ти докаже. И ако не следваш програмата, която ти е дадена отгоре, ще закъсаш. Ще се върнеш и тогава ще видиш. Какво ти струва да свириш на хората? – „Как ще свиря на тия невежите хора?“ Именно защото са невежи, затова ще свириш. Ако всички знаеха като теб, нямаше нужда от музика. Защо са музикантите? Аз вземам музиката като едно спасително средство. Може да взема и художеството – това е само за изяснение. Музиката е важна във всичките моменти, във всяко отношение, понеже в най-опасните моменти с нея можеш да се спасиш. Много музиканти не учат. Защо? Допуснали са чувства в своята музика. Музикалността не спада към Чувствения свят. Музикантите започват да мислят какво ще бъде мнението на хората. Ако си музикант, ще идеш да свириш на нивата. Вземаш цигулката, отиваш и свириш на нивата по два пъти в седмицата! Ако свириш както трябва, твоето жито ще бъде най-хубавото. Ще ви приведа примери: има стари българи, които са карали житото на нивите им да расте. Чудят се хората, наричат ги магьосници. Когато засее нивата, този човек всяка седмица ходи, обикаля нивата, връща се. После иде, пак я заобиколи и пак се върне. И виждаш такива големи класове на неговата нива! Другите казват: „И моята нива е до неговата, но няма такива класове“. Всичката тайна е, че той е свирил на своята нива. Сега, важно е приложението. Вие имате едно чувство, което искате да развиете, например музикант сте. Ако музикантът не обикаля музиката си, не може да се развие. Другият музикант казва: „Каквото Господ даде“. Така ти ще имаш първото разочарование! Мързеливият, когато почива, казва: „Каквото Господ даде“. Какво дава Господ на мързеливите? Хубаво е това, което Господ даде, но ако ти обикаляш нивата си, Господ ще ти даде друго. Ако не я обикаляш, пак ще ти даде, но няма да бъдеш доволен от него. При това, между онзи, който обикаля нивата, и житото се образува една връзка. Ако не можеш да накараш музиката да те възлюби, музикант не можеш да станеш. Музиката трябва да те възлюби. – „Ама как ще ме възлюби музиката?“ Музиката, това са музикални Същества от другия свят и ако те не те възлюбят, музикант не можеш да бъдеш. Сега ще разбираш музика не в звуковете, но в ония Разумни същества. В тях когато се влюбиш, музикант можеш да станеш. Ще ги възлюбиш и ще ги намериш. Казва някой: „Де да ги намеря?“ Ще ги търсиш. В Божествения свят има десет видни първостепенни музиканти, в Ангелския свят има сто, а в човешкия свят има хиляда, всичко хиляда сто и десет. Ако имаш един човешки музикант, един ангелски и един Божествен музикант, те се различават – всеки е десет пъти по-силен, по-способен от другия. Те съзнават това. Когато дойдат тия трима музиканти – един Божествен, един ангелски и един човешки, те предават нещо на човека. Някой път може само един да вземе участие, някъде може и десетте да вземат участие и да предадат нещо.

Разумните същества,
МОК - София, 25.9.1936г.