От ония, които са живели в разкош, малко велики хора са излезли. Аз поне не зная нито един велик човек, който да е живял в разкош. Някой от вас може да ми приведе за пример живота на Авраам. Знаете ли какъв беше животът на Авраам? – Авраам нямаше деца, но след като Господ му даде едно дете, изпита го, като му каза: „Принеси ми сина си в жертва!“ И какво мислите? Той изпълни Волята Божия. После проследете живота на Яков! Той стана праотец на евреите, но много пати главата му – какви ли мъчнотии нямаше! Той взе благословението на брат си, но цели четиринайсет години трябваше да странства, да служи на две жени, и след като се върна при брат си, трябваше да плаща данък три години. През какви тежки закони на смирение трябваше да го прекара Господ! Всичките знаменити пророци, всички велики ангели на Небето са минали през неблагоприятни условия на живота. Писанието казва: „Когото Бог обича, поставя го при неблагоприятни условия, за да създаде благоприятни.“ Ако сега имате неблагоприятни условия, то е, защото Бог ви обича. Бог ви поставя при неблагоприятни условия, защото за в бъдеще мисли да ви даде нещо по-хубаво. Ако мислеше да ви лиши от туй благо, Той щеше да ви даде доброто още първоначално. Затуй всеки, като слиза от Небето, питат го: „Какво искаш, доброто на Земята или доброто на Небето.“ Ако каже, че иска доброто на Земята, дават му го още на Земята. Но едно трябва да знаете – че тук, на Земята, няма условия за добро, за щастие. Тук има само движение. Например, за да ви дадат богатство, трябва да заемете един виден пост, да станете пръв министър в България или в Англия. Само така ще видите какви тайни има, скрити в това богатство. Ще получите едно, две и повече заплашителни писма за живота си. Не само това, но какви ли не опити за отравяне, какви ли не заговори ще правят против вас. И в България, и в Англия, и в Америка – навсякъде си служат с едни и същи средства. При такова едно богатство човек трябва да се страхува. Питам: при такъв живот може ли да имате щастие? Това щастие е привидно. Най-щастливи хора са били светиите. Те излизат из гората, от нищо не ги е страх. Турят си на огъня едно гърне с житце, хапнат си преспокойно, нищо не ги плаши. Казват за някого: „Той е толкова свят човек, че и въшка не убива – оставя ги свободно да лазят по него.“ Човек, който оставя да го ядат въшките, не е свят човек, не е светия. Аз уподобявам лошите мисли, желания и действия на човека на въшки и бълхи. Ако вие имате тия неща, не сте светии, а сте обикновени хора.