Щом любовта се определи, тя изчезва.

В романите всичко става - и възможни, и невъзможни неща. Дали наистина е станало това, не зная, но вероятно е. Според мене реалността в живот е една възможност. Всяка реалност произтича от една възможност. Следователно те са зависими една от друга. Един ден този поет се влюбва в една млада, красива княгиня, която била много скромна, че често отивала сама на пазара да си купува някои неща - плодове и др. Той постоянно я причаквал и й предлагал да й носи покупките. Тя го поглеждала и му давала да й услужи. Като дойде до дома й, той спира. Тя бръква в джоба си и му дава нещо. В това време той целува ръката й, благодари й и си заминава. Той постоянно й предлагал услугите си, а тя му станала редовна клиентка. Питам, какво постига този поет, като носи постоянно кошницата й? Много малки постижения имал. Тя му давала всеки ден по два-три лева, които той турял в специална кесия, която много обичал. Той взимал парите, които тя му давала, и й целувал ръката. Питам, защо този поет не беше достатъчно смел и решителен да изкаже своята любов? Разумен ли е този начин на любов? Аз го намирам много разумен. Докато любовта функционира в света като неизвестна сила, която не се определя, тя е любов. Щом любовта се определи, тя изчезва. При сегашното наше състояние любовта не може да се види. Тя се чувства само. Тя е само един момент в света. Щом се допре, тя изчезва. Този момент на любовта е нещо като светлината. Светлината, с която започнахме ние беседата днес, тя си отиде вече. Досега тя е извървяла най-малко пет-десет-шестдесет милиона километра, с толкова се е отдалечила от нас. Тази светлина, която имаме сега, е съвсем друга вече. Отдето и да иде светлината, с която ние се свързваме, тази светлина взима част от нашия живот и го занася със себе си. Има един закон. Ако ние не сме в съгласие с великите Божествени закони в света, тази светлина ще дойде до нас и ще се върне. Ние знаем след колко години може отново да се върне тя при нас. Тя може да се върне след десет-петнадесет дни, тя може да се върне и след двадесет-сто години. Когато и да се върне, тя трябва да ни намери в дадена планета, и то при същото положение, за да ни върне онова, което е взела със себе си, и да ни донесе нещо ново. Това е една обмяна между онова, което е минало, и онова, което иде. И ние, съвременните хора, със своето безверие сами си носим нещастията. Ние се лишаваме от благата, които Бог ни дава, които природата може да ни даде.

Блажени са очите и ушите,
НБ - София, 27.10.1929г.