Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човек, създаден по образ и подобие на Бога.

Съвременните хора се оплакват от неуспехите в живота си, понеже уповават на чуждото, както и на временни неща. Те уповават на парите, на имотите си, на децата си и т.н. Малко хора уповават на Бога, а още по-малко изпълняват волята Божия. Който уповава на Бога и изпълнява волята Му, той е човек, създаден по образ и подобие на Бога. Който не е готов да изпълнява волята Божия, той живее в областта на грамофонните плочи. И така се живее, но друго нещо е животът на реалността. Като турите грамофонните плочи да свирят, пеят и говорят и децата ще научат езика, но друго нещо е да слушат езика непосредствено от своя учител, оригиналът на словото. Детето, както и ученикът, се нуждаят от живото слово на своя учител, а не от копията на нещата. Всеки се стреми към реалността на живота. Тя се отличава по това, че никога не повтаря нещата. Това, което не се повтаря, е реално; това, което се повтаря, е нереално и преходно. Докато се радва и скърби, човек живее в преходен свят. Днес се радвате, на другия ден губите радостта си; днес страдате, на другия ден скръбта ви изчезва. Скръб и радост, които се менят, представляват граници на реалния свят. Христос казва: "Сега скръб имате, но ще дойде ден, когато скръбта ви ще се превърне в радост".

Насилията под слънцето,
УС - София, 3.3.1935г.