Който иска да го любят, трябва да стане като детето.

Днес повечето хора не разбират любовта, а говорят за нея, приписват й качества, каквито тя не притежава. Това е любов на насекомите, с която ние не се занимаваме. Едва сега хората влизат в любовта на сърцето. Те четат романи, влюбват се, мислят, че познават тази любов. И нея още не познават. Ако тази любов още не е разбрана, колко по-неразбрана е великата Божия Любов. Ще каже някой, че познава Бога, че Той е близо до нас. Понякога Бог е близо до нас, някога е далеч. Когато Го обичаме, Той е далеч от нас. Когато не Го обичаме, Той е близо до нас, учи ни, възпитава ни. – Как? – Чрез страданията. Когато жената се оплаква от мъжа си, ще знаете, че той е близо до нея, на всяка стъпка я следи, да не направи някаква погрешка. Когато е далеч от нея, тя е доволна от него и знае, че той я обича. Тя има вяра в него и го оставя да се проявява свободно. Понятията „близо и далеч" са относителни. Разумните същества, които се движат с бързината на светлината, отиват до слънцето за осем минути и се връщат за осем минути. Те са близо до нас. Обикновеният човек, за да отиде до града и да се върне, трябват му един-два часа. Значи, той е далеч от вас. В бъдеще мъжът и жената ще живеят далеч един от друг. Ако жената е на слънцето, мъжът ще бъде на земята. После ще сменят местата си. Мъжът ще се качи на слънцето, а жената ще слезе на земята. Адам направи грешка, като извика жената от другия свят, в който тя живееше. Той я взе при себе си, но, в края на краищата, и двамата излязоха от рая. За да се обичат, хората трябва да се вселяват едни в други. При това положение, те няма да се карат, няма да се сърдят. Ако жената се разсърди, мъжът ще се всели в нея. Ако мъжът се разсърди, жената ще се всели в него. И така, те няма да се карат, ще бъдат скрити един за друг. Сам човек може ли да се кара? Вътрешната страна на живота представя небето, а външната – земята. Който иска да запази хармонията си, трябва постоянно да влиза в себе си и да излиза, т. е. да се движи между небето и земята, като полюси на живота. Който разбира любовта, не се страхува, че някой може да му я отнеме. Любовта е великото житейско море. Кой може да отнеме водата на това море и да го пресуши? Водата на любовта е неизчерпаема. Който люби, никога не изменя на любовта. Който иска да го любят, трябва да стане като детето. Всеки се радва на детето, всеки го носи на ръце. Можете ли да носите един мъж или една жена на гърба си? Следователно, за да бъде обичана, жената трябва да се откаже от желанието си, да я носи мъжът на гърба си. И мъжът трябва да се откаже от желанието си, жена му да го носи на гърба си. Само така той може да бъде обичан.

Наследници на земята,
СБ, РБ - София, 9.8.1942г.