Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване

Казвам: човек най-първо трябва да разбира какво му трябва. Никога не трябва да товари своето съзнание повече, отколкото му трябва. Съзнанието може да се помрачи, ако умът или нервната система не е в състояние да изнесе едно бреме на човешкия ум. Много хора заболяват нервно, не могат да издържат енергията, която минава, не могат да издържат това напрежение, което има. Една силна мисъл има друга опасност. Туй, което поврежда човека, не е чистата мисъл. Ако прекарате една чиста мисъл през вашата нервна система, никакво заболяване няма да настъпи. Но ако мисълта ви е натоварена с известно напрежение на чувствата, тогава ще има повреждане. Много от болестите на нервната система се дължат на това, че човек е натоварен със своите чувства – става нагорещяване. Къде седи причината? Причината е много малка: в нервите, които са заболели, има едно микроскопическо повишение на температурата. Ако се отнеме от температурата, заболяването изчезва, настъпва нормално състояние. Но щом тя се повиши в тила, става заболяване. Природата е турила една естествена температура. И сега, щом дойде лекарят, той мери температурата. Каква е нормалната температура на тялото? Има си нормална температура, всяка част на тялото си има нормална температура. Предната част на челото не се нуждае от много топлина, то трябва да бъде по-студено. Ако ти си музикант или художник, или какъвто и да е, трябва да имаш в предната част на челото си една естествена температура. Пък ако влезете в обществения живот, в задната част на мозъка пак трябва да имаш топлина. Ако я нямаш, хората ще виждат в теб едно противоречие. Ако днес разгледате въпроса така, както аз представям хората, някой ще направи погрешка. Но във всички има погрешки, защото температурата на мозъка им не е такава, каквато трябва. Погрешката е там. Тогава един се смее на друг и всички се осмиват. И са прави. После се хвалят. Хубаво е и хваленето, но човека можеш да го похвалиш за онова, което заслужава. Но по-добре е да хвалиш, отколкото да укоряваш един човек. В едно отношение е по-хубаво: когато хвалиш, причиняваш полза за себе си, пък когато укоряваш, това е загуба.

Разумните същества,
МОК - София, 25.9.1936г.