Вие правите големи погрешки, че на себе си говорите невярно. Сами себе си искате да измамите. То е невъзможно.

При този психологически закон, когато човек говори на висшето съзнание, на своето съзнание, ще говориш верни работи. Туй е за вътрешния живот. Вие правите големи погрешки, че на себе си говорите невярно. Сами себе си искате да измамите. То е невъзможно. Няма да мине много време, ще опиташ. Казваш: Аз всичко може да направя. Като дойде, виждаш, че нищо не можеш да направиш. Някъде казваш: Нищо не може да направя. Виждаш, че може да се насърчиш. Сега, туй са чувства. У българина действа туй чувство на увеличение. В Любовта има място, че някой път е повече, някой път е по-малко. Ако дойдеш да говориш на своето съзнание, тогава ще представиш силата на Любовта такава, каквато е. Никакъв примес не трябва да има. Допуснете, че имате един ваш приятел, който решил да ви дойде на гости; вие не го обичате, дъжд вали. Вие седите вкъщи и намирате извинение – искате да го посрещнете, но дъждът е препятствие. Ако любовта ви е силна, и дъжд да има, вие ще идете да го посрещнете, макар да се наквасите. Щом отивате в дъжда да го посрещнете, имате любов. Как се опитва любовта в дъждовно време? Ти казваш: Ще си разваля дрехата. Че дрехите не седят по-горе от Любовта. Любовта е всичкото. Да имате естествена мярка. Казвате: Аз го обичам. Като кажеш, че обичаш някого, ти в дъждовен ден отиваш да го посрещнеш, в снежен ден отиваш да го посрещнеш. То е любов. Когато в дъждовен ден можеш да посрещнеш, то е любов. Когато в снежен ден не отиваш да го посрещнеш, то е обикновена любов. Казваш: Дъжд имаше, не можахме да дойдем. То е извинително.

Чувство на величавост,
МОК - София, 21.5.1943г.