Казано е, че Бог създаде света. За кого е създаден светът: за нас или за Бога? Ние ли да живеем, или Бог да живее? Помнете следното: Светът не е създаден за хората. Ако светът, наистина, беше създаден за хората, те щяха да живеят, нямаше да умират. Щом умират, това показва, че светът не е създаден за тях. След всичко това ще дойдат някои да убеждават хората, че светът е създаден за тях, те да живеят. – Не, светът е създаден за съвършените същества, които изпълняват Божия закон. Всички останали същества, които не изпълняват Божия закон, живеят по благодат, от трошиците на съвършените същества. Сега, мисълта ми се свежда към следното: всеки човек трябва да се прецени точно колко струва, нито да се подценява, нито да се надценява. Някои хора се надценяват; други се подценяват. Природата не търпи хора, които се надценяват; тя не търпи и такива, които се подценяват. Например, когато се измерва диаметъра на земята, трябва да се знае точно, колко е голям, ни повече, ни по-малко, а не да се измерва приблизително. В това отношение и човешкото съзнание представя едно малко звено в общото, колективно съзнание. Всеки човек трябва да знае големината на своето съзнание. Ако не се съзнава като едно малко звено в общото съзнание, той не би могъл да се кооперира с него, не би могъл да се нарече човек. Въпреки това днес се проповядва учението, че човек представя съвършено отделно, самостоятелно същество, независимо съзнание, равно на божество. Не е така. И животните живеят отделно. Има животни, които живеят в стадно състояние. Обаче, смисълът на живота не е и в стадното състояние. Въпросът седи в това, човек да се кооперира със своята разумност за постигане на известни идеи. Философията на живота се заключава в следното: всички съзнания да се кооперират чрез своята разумност за придобиване на висшето Божествено съзнание. В това постижение, именно, са вложени всички възможности за вашето растене и повдигане.