Ако вие всички вярвахте в Бога, както аз разбирам, никой не щеше да ви обира.

Сега, ако вие всички вярвахте в Бога, както аз разбирам, никой не щеше да ви обира. Да вярваш в разумността, онова, което създала природата. Да усещаш присъствието на Бога и да благодариш. Да усещаш Неговото присъствие при най-големите противоречия, няма нищо по-хубаво. Тук има нещо разумно. Дойде дъжд, този дъжд е на място. Дойде буря, и тази буря е на място. Тази буря може моментално да започне и да спре. Вие сте чудни. Когато идете при един железар, той има голям мех, като духа, гори огънят. Какво ще каже огънят, че голяма буря има. Тази буря навсякъде ли е? Тя е за някаква работа турена. Ако духа вятърът, то за да върши някаква работа. Спреш меха, престане и духането. Та всички мъчнотии в света са да усилят вашата вяра. Да може да вярвате. Аз съм превеждал онзи пример, дето над Ниагарския водопад турили едно въже и един да покаже, че е смел, минал по въжето с една върлина. Водата пада, бучи. Минава смело, смело. След това минава без върлина. Какво равновесие. Има нещо, на което уповава, да върви по въжето без върлина. Третият път туря другиго на гърба си, и пак минава. Кой е по-сръчен? Такива герои трябва да бъдете. Най-после с върлина, после без върлина и третият път с едного на гърба си. Вие сте герои, то е триъгълникът. Ще туриш триъгълника на гърба си. Първият опит сам с върлината, вторият – без върлина, и третият – с друг на гърба. Кой вярва повече? Онзи, който е на гърба, има по-голяма вяра. Вие трябва да имате по-голяма вяра от онзи, който ви носи. Вас в света някой ви носи на гърба. Имайте непреодолима вяра, че той разбира изкуството да вървите по това въже, той ще ви изкара докрай. Че може да бъде страшно бученето долу, като гледаш долу. Но каква смелост се изисква? Тази стихийна вода, че въжето може да се скъса, че може да изгуби равновесие. Казвам: Какво присъствие на духа има този човек. Някой казва: „Ще паднеш от въжето.“ Аз представям един орел, взема една жаба, че я понесе във въздуха. Ще падне ли орелът някъде? Казвате, че по въжето може да падне, но един орел, който взел една жаба, носи я в краката, орелът ще падне ли? Никак няма да падне той. Казвам: Човешката мисъл е онзи, който минава по въжето, той е орелът, по никой начин той не може да падне. Онзи, който те държи така здраво, че той няма да те пусне. Орелът ни най-малко няма да пусне тази жаба, ще я изнесе дето трябва. Има един орел, който не разкъсва жабите. Този орел, ако не вярваш в него, като дойдеш до мястото, ще те изяде, като вярваш в него, той ще те пусне, няма да те закачи. Щом те намери безверник, изяде те.

Един опит,
МОК - София, 10.2.1939г.