Сега често вие се сърдите в себе си, не можете да се помирите сами със себе си и целия ден не можете да се поберете в кожата си. И си казвате: „Какъв глупак съм аз!“ Един стар, осемдесетгодишен дядо ми разправяше една своя опитност. Като младо момче, той живял при един богат човек. Много пъти му се отдавал случай да открадне нещо, но си казвал: „Никога няма да крада. Не искам да взимам от чуждото.“ „Обаче сега като стар, осемдесетгодишен човек, с единия крак вече в гроба, аз си казвам: колко бях будала едно време. Защо не пооткраднах нещо от богатия човек, но излязох толкова честен?“ И после сам се чуди, как може на такава възраст, когато се готви за онзи свят, да мисли за едно време. Казвам: Всички ние живеем на Земята, която е дадена на наше разположение. Въздухът, водата, светлината, всички блага са дадени на наше разположение и на нас не ни остава нищо друго освен да живеем разумно.