Любовта е затворена в мърморенето.

Аз съм прилагал едно правило всякога. Вие казвате: Дотегна ми вече да се мъча. Щом ти дотегна да се мъчиш, значи живееш в света на безлюбието. Казвате: Пари да имам. Парите няма да оправят работата. Тебе ти трябва любов. Каква любов? Не любовта на едно дете, майка му да го носи на ръце. Това не е любов. Синът трябва да има същата любов, която майката има. Ние за да вярваме в Бога, трябва да имаме любовта, която Той има към нас. От хиляди години Бог, който е направил света, никого не е срещнал да му каже, че Той го обича, че всичко е заради него. Той мълчи и оставя всичките хора да се ползуват. Ние трябва да идем да благодарим на Бога. В Бога има едно мълчание. Ние имаме всичките блага и нашият отговор седи в това, че на всичките блага, които Бог ни е дал, ние мърморим. Очи имаш, мърмориш. Уши имаш, мърмориш. Уста имаш, мърмориш. Нос имаш, мърмориш. Ръце имаш, мърмориш. За краката си мърмориш, за стомаха си мърмориш, за къщата си мърмориш, за воловете си мърмориш. Жениш се, мърмориш, разженваш се, мърмориш. В църква ходиш, мърмориш. Аз обичам тази дума „мърмори“. Мърмориш, мърмориш. Скъсайте дрехата на мърморенето. Не да я хвърлите, скъсайте дрехата на мърморенето и любовта ще излезе из мърморенето. Любовта е затворена в мърморенето. Направете един процеп и любовта веднага ще излезе като хубав извор от мърморенето. В голямото мърморене любовта е скрита вътре. Не ви казвам да не мърморите. Но направете процеп в мърморенето, да излезе любовта като извор и да започне той да шумоли, да започне той да пее новата песен. Пък ти пееш – нямаш това, нямаш онова. Като дойде любовта, всичко ще донесе. Мърмориш, нищо не идва. Когато започнеш да направиш един процеп на мърморенето, любовта ще дойде, тя ще донесе всичко, което искаш. Красота искаш, любовта ще донесе красота. Живот искаш, любовта ще донесе живот. Богатство искаш и богатството ще дойде. Когато дойде любовта, едно общение на душите ще стане. Когато дойде любовта, друг един свят ще се отвори. Още хората не се познават. Че каква разлика има между десет души братя, родени от един баща, каква разлика има между малкия и най-големия син? Има една разлика, че единият е дошъл пръв и е по-възрастен, повече сила има, работил е повече. Онзи, който последен дошъл и той ще работи. Пред бащата малкият и големият син еднакво са обичани. Кой колко е възрастен, то е въпрос на схващане. Едни хора са по-учени, други не са. Онзи, който имал пет таланта, спечелил още пет. Онзи, който имал два таланта, спечелил още два. Онзи, който имал един талант, заровил го. Ако беше работил и той щеше да спечели още един, щеше да има два, двата ще станат четири; четирите на осем. И най-невежият ако възприеме любовта и започне да работи, там е разрешението на въпроса. Без онази реалната любов, животът не може да има подобрение. Животът ще стане безсмислен. По някой път идат при мене и плачат. Кого не съм виждал да плаче. Като видя, че някой плаче, аз виждам един извор, който потекъл. Радвам се, човек ще стане. Щом го видя, че му потекат сълзите, имам надежда. Сълзите идат да проправят път на любовта. Плачът предшествува любовта. Плачът е глашатай на любовта. Казвате: Не трябва да плача вече. Вие плачете, за да се явите пред хората. Нека потекат сълзите. Пък вие, като плачете, започвате да кряскате, започвате да хленчите. Нека капят сълзите ви, вие си мълчете. Като потекат сълзите, кажи: Много съм радостен, на моето мърморене, направих един процеп, любовта както виждам потича. Щом плачете, вече всичко е наредено. Кой от вас мисли, че всичко е наредено?

Процепът на Любовта,
УС - София, 10.11.1940г.