Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек.

В ума си не дръж, че дължиш. Понеже здравето на човека зависи от желанието човек да дава. Ако имаш желанието да даваш, ти си здрав човек. Ако в себе си, ти мислиш да даваш от ония хубавите мисли, ти си здрав човек. Ако от доброто сърце ти даваш, и ако от добрата воля ти правиш добро, ти си здрав човек. Ако ти си скържав и мислиш да направиш едно добро или не, ти си скържав. Трябва спонтанно да го направиш. Защото Бог, Който живее в нас, иска да бъдем като Него. В Него всичко е спонтанно. Той изпраща слънцето на добрите и на лошите, Той не прави никакво различие. Той не прави такова различие, каквото ние правим. Както всеки от нас живее, той събира неговият живот и му го дава да го преживее. Като прави погрешки, Господ нищо не казва. После, каквото направи остави да го преживее. Казва: „Опитай го дали е хубаво.“ Постъпи, както ти си извадил заключение. Ако ти е неприятно, постъпи обратно. Казва, и туй е хубаво. Искаш да грешиш, можеш да грешиш, но има своите неприятности. Имаш да правиш добро, можеш да правиш добро. И в греха има известна приятност. Нима на бойното поле един, като убие десет души, нали му турят кръст за храброст? Значи в греха може да се радва. Нима е хубаво да убиеш десет души, твои братя, които баща ти ги е родил? За какво може да ги убиеш? За наследство. Като ги убиеш, искаш това наследство да остане на тебе. След като остане, ти сам ще видиш, че туй богатство, което оставиха твоите братя, не може да ти допринесе онова, което биха ти направили те, ако не беше ги убил. Те ще ти бъдат десет пъти по-полезни, отколкото оставеното богатство.

Служене на Бога,
УС - София, 14.1.1940г.