Не бързай във вдишването. Приеми въздуха и кажи нещо.

След всяко издишане на въздуха, ще вдишаш. Ще кажеш: „Благодарим Ти Господи, за голямото благо, което си ни дал“. И мисли. Не бързай във вдишването. Приеми въздуха и кажи нещо. Постой малко, не бързай. То е почивка. Трябва да си почиваш малко. Ти бързаш. Не бързай да вземеш въздух. Полека го вземай и плавно го издишай. Това ще бъде по-добро разположението ти.

Право и безправие,
ООК - София, 3.11.1937г.