Да победим света, значи нашия свят да турим в ред и порядък.

Вие се боите от онези промени, които стават в природата. Природата мяза на едно колело, което слиза в гъстата материя, поеме, излее водата и пак се качва горе. Вас ви смущава този процес. Защо да слизате в гъстата материя? Той е един процес временен, трябва да се върти колелото, докато се полее градината. Като се полее градината, пак водата се издига. Някой път трябва да слезете да полеете нещо. Не е лошо да се разсърди човек. Като се разсърдиш, като се излее водата, тури я на работа. Сръднята тури на работа. Сръднята е един добър слуга, ударен слуга. Като го извадиш, разсърдил се, тури го на работа. Я виж, онзи чук не е ли сърдлив? Ако не чука чукът, може ли да стане нещо? Вземи брадвата, ако брадвата не сече, може ли да се насекат дървата? Онзи чук, който не троши камъни навсякъде. И ние искаме един много миролюбив свят. Де са миролюбивите хора? Казвате: „Да бъдем много културни.“ Като вземете хляба, какво не го правите, дъвчете, дъвчете, мачкате. Ако той имаше съзнание, ще каже: „По-жестоки хора от тези не съм виждал. То бива, бива.“ Хлябът не е разбрал. Но ето какво. Когато хляба го дъвчиш с любов, казва: „Мед ми падна на сърцето.“ Казва: „Много се радвам, че дойдох в тази благословена уста.“ Като го дъвчиш без любов, казва: „Отде ме тури Господ в тази уста?“ Казвам: Дъвчете вашите мисли с любов, дъвчете вашите чувства с любов. Дъвчете вашите постъпки с любов. Всяко нещо, което направите с любов, дава сила на човека, всяко нещо, което направите без любов, обезсилва човека. То е философия, която може да се приложи в сегашния живот. Трябва да се приложи, за да победите. Да победим света, значи нашия свят да турим в ред и порядък.

Един опит,
МОК - София, 10.2.1939г.