Когато диша правилно и благодари за въздуха, който приема, човек събужда в себе си енергиите на мозъка и може да чуе да му се каже думата „любов“.

Сега, като изучаваме човека, ние започваме от първия му вход, от устата. Устата се занимава с низшите енергии на Земята. Устата има два входа: eдиният води в стомаха, а другият – в гърлото, отдето влиза въздухът за дробовете. Важен кюнец е устата. Въздухът трябва да влиза и да излиза от носа, но когато говори, човек изпуща част от въздуха и от устата си. Значи, като говори, човек приема въздух през носа, а го изпуща през устата си. Обаче, ако човек приема въздух чрез устата си и говори чрез устата си, гърлото му скоро ще изсъхне. За да не изсъхва гърлото, човек трябва да поема въздух през носа. Като поема въздух през носа, същевременно човек трябва да върши някаква работа. Като поема въздух, въздухът събужда човешката мисъл. Когато диша правилно и благодари за въздуха, който приема, човек събужда в себе си енергиите на мозъка и може да чуе да му се каже думата „любов“. Какво означава тази дума? Тя подразбира известна енергия, която е излязла от Бога и е влязла вътре в нас. Често хората мислят, че не ги обичат. Тази обич, за която те си мислят, е второстепенно нещо. Човек може да те обича по единствената причина, че си му направил едно добро. Важно е при любовта човек да придобие един вътрешен импулс – това е Божественото в любовта. Когато съзнанието на човека не е будно, той казва, че не трябва да обича. Без стимула на любовта, никой не може да обича. За да обича някого, човек трябва да има един идеал. Идеалът за обичта, това е животът. Всеки обича, понеже иска да живее. Дългият живот на Земята зависи от любовта. Любовта е подбудителната причина. Който иска да живее дълъг, щастлив живот, той трябва да обича. Без обич животът е немислим. На едно място в Писанието е казано: „Ако ти не можеш да обичаш брата си, когото виждаш, как ще обичаш Бога, Когото не виждаш?“ Това показва, че Бог е по-далеч за нас. Ето защо, любовта към хората е предисловие за любовта към Бога. Когато Божествената любов дойде в тебе, ти ще обичаш отвътре навън. А когато любовта дойде като стимул отвън, ти от хората отиваш към Бога. Ти по друг начин обичаш и хората, и себе си. Когато обичаш някого, попитай се обичаш ли го така, както обичаш Бога, т.е. както Бог иска.

Кротките, миротворците,
НБ - София, 12.11.1939г.