Който обича Бога, трябва да се различава от другите хора. Каквато мъчнотия да срещне на пътя си, той лесно се справя с нея.

Днес има учени хора в света, но повечето са външно учени, за пред хората. Малко са истинските учени. Някои искат да се покажат пред хората, че обичат науката, музиката, изкуствата. Религиозните пък казват, че обичат Бога. Който обича науката, трябва да докаже това, всички да разберат, че той прави нещо за науката. Който обича музиката, също трябва да докаже това. – Как? – Ще вземе цигулката и ще свири. Който обича Бога, трябва да се различава от другите хора. Каквато мъчнотия да срещне на пътя си, той лесно се справя с нея. Мъчнотиите са задачи на хората. Ако вярващият и онзи, който обича Бога, не могат да разрешат правилно задачите си, нито вярата, нито любовта им са истински. – Как да обичаме хората? – Както себе си. Кой човек не обича себе си? И мушицата, и пеперудката обичат себе си. Вижте какво прави пеперудката, когато предстои да вали дъжд. Тя предвижда това и предварително се скрива под някой лист на дърво, или на цвете, но така майсторски, че и при най-силния вятър да не я вали дъжда. Тя внимателно пази дрешката си. С царска дрешка е облечена пеперудката. Ако дъждът намокри дрешката ѝ, това е голямо изпитание за нея. Щом се намокри дрешката ѝ, тя не може вече да живее. Ако прашецът на крилцата ѝ се измие, тя не може да хвърчи, не може да каца от цвят на цвят, да си събира храна. С това тя губи условия за живот. И човек е облечен с такива дрехи, без които не може да се развива. За пример, способностите и дарбите са дреха на неговия ум, а добродетелите – дреха на неговото сърце. Изгуби ли тези дрехи, той оголява и се лишава от условия за живот. И тъй, искате ли да се развивате, пазете дрехата на вашите способности. Пазете дрехата и на вашите добродетели. Това се постига само с прилежание. Като прилежава, човек става цар и господар на себе си. Каквото каже, думата му навсякъде се чува. Ако отиде на нивата, с една дума само нивата се разорава; с една дума само житото може да се овършее; с една дума само житото се прибира в хамбара. Такъв човек живее в един уреден, организиран свят. Той е цар на себе си. Той сам си заповядва, сам изпълнява. Той е минал през прилежанието и го разбира.

Прилежание,
СБ, РБ - София, 30.8.1940г.