Казват, че каквото човек мисли, това и става. Става, но при известни условия става.

Веднъж направих един хубав опит. Има теория, която казва, че зимно време трябва да се ходи с балтон. Трябва да има нещо като вата вътре – подплата вътре на балтона. Де ще му намериш вата? Аз нямах пари за балтон с такава подплата. Купих си балтон без подплата, не беше балтон, но предполагах, че беше балтон. Като го облякох през зимата, предполагах, че е балтон. И топло ми държеше. Вие се смеете. Онзи, който не разбира, мисли, че не е възможно. Аз турих на този балтон една магнетическа обвивка вътре навсякъде. Турих му магнетическа обвивка и не го закопчавам. Казват ми: „Ще изстинеш.“ Топлина излиза от магнетическата обвивка! Такъв балтон притегля топлината. Като го отворя, топлината влиза вътре. Казвам: Според както мисли човек, така и става. Има един закон за това. А за краката е същото. Казваш: „Студени са краката ми.“ Но ако си съсредоточиш мисълта, ако разбираш законите, след 5–10–15 минути краката ти ще се стоплят. За да се стоплят краката ти, трябва да стане една промяна вътре. Някой път можеш да мислиш, но не се стоплят краката ти. А пък някой път можеш да мислиш и топлината ще отиде там. Да ви дам едно обяснение как стават нещата. Казват, че каквото човек мисли, това и става. Става, но при известни условия става. Ти трябва да знаеш как. Допуснете, че вие седите под една круша. Закон има, писано е: тази круша да не я буташ. Само ако някой плод се откачи и падне долу, имаш право да го вземеш. А сам нямаш право да буташ дървото. Тогава ти ще концентрираш ума си, ще предизвикаш едно сътресение във въздуха. Можеш да направиш това. И въздухът ще произведе сътресение в крушата и крушите ще паднат. Ти ще ги вземеш и ще ги туриш в джоба си. Значи, ако сам бутнеш крушата, има престъпление. Но ако бутнеш въздуха и въздухът бутне крушата, няма престъпление. Как ще го обясниш?

Към обетованата земя! Великата песен / Към обетованата земя,
ООК - София, 11.10.1939г.