В света съществува една Велика Разумност, Която постоянно не говори на човека. Тя говори само три пъти.

В света съществува една Велика Разумност, Която постоянно не говори на човека. Тя говори само три пъти. Сутрин като станеш, Тя ще проговори на ума ти и ще ти дойде една светла мисъл. На обяд пак ще ти проговори, ще ти прати едно добро желание. И най-после, ще ти проговори трети път, но вече на волята. Тя ще те накара да направиш нещо. Ако не се подчиниш и на тази Разумност, Тя ще се оттегли този ден от тебе. Тя ще те остави сам, да правиш каквото искаш. Ти тогава ще мязаш на онзи българин, който не искал да се подчини на Божия закон, но като се видял в трудност, подчинил се. Един мъж казал на жена си: „Слушай, жена, аз ще стана рано сутринта утре и ще отида на лозето да копая. Ще обрежа лозето.“ Жената казала: „Добре, но кажи: „Каквото каже Господ.“ – „Аз не съм толкова будала като тебе, да вярвам в такива работи. Не каквото каже Господ, но каквото кажа аз. Казал-не казал Господ, аз ще отида на лозето.“ Тъкмо излиза от къщата си, хващат го турци и цял ден го разкарват да им работи на ангария. Като се връща вечерта дома си, той казал: „Жено, отвори, ако е казал Господ.“ Та, когато хората минат през всички неприятности в живота, когато остареят и главите им побелеят, тогава казват: „Каквото каже Господ.“ Защо да не кажем на млади години „каквото е казал Господ“, но на стари години? Защо когато сме богати не кажем „каквото е казал Господ“, но като осиромашеем, като изгубим всичко, като изгубим смисъла на живота?

Което знаем,
НБ - София, 3.12.1939г.