Мнозина разглеждат живота с оглед на смъртта. Те искат да знаят, има ли друг живот, или не. Ако има друг живот, има смисъл тогава човек да живее по-висок духовен живот; ако няма друг живот, въпросът се поставя другояче. Дали има друг живот след смъртта, или няма, това зависи от съзнанието на човека. Ако човек не е готов за другия свят, и да влезе в него, нищо няма да придобие. Ако влезеш в някоя черква, а не си религиозен, ще станеш ли религиозен? Ако влезеш във водата, ще станеш ли риба? Всичко, което човек може да придобие, зависи от неговия дух. Като е дошъл на земята, човек трябва да учи. Като учи, той придобива различни енергии, които са необходими за изграждане на онази форма, която може да се нарече човек. Съвременните хора нямат ясна представа какво нещо е човек. Те казват, че човек се ражда, живее известно време и после умира. Като умре, всичко се свършва с него. Някои вярват, че след смъртта си човек отива в друг свят, но повече нищо не знаят. Наистина, човек отива на онзи свят, но какво място заема там, нищо не знае. При това, важно е да се знае, дали всички хора отиват на едно и също място. И животните са в човешкия свят, но какво място заемат в този свят и те не знаят. Кокошката знае, че живее в курник, конят – в конюшня, волът – в дам, рибата – във водата, птицата – във въздуха. Обаче, нито курникът, нито конюшнята, нито дамът, нито водата, нито въздухът представляват човешкия свят. Каква представа имат животните за човешкия свят, това зависи от тяхното съзнание. Следователно също така и представата на човека за този и за онзи свят зависи пак от неговото съзнание.