Оня свят става познат, когато имаме там някого да обичаме.

Казва един американски проповедник Муди: Пръв път, когато започнах да проповядвам за онзи свят, проповядвах, но нямах никакво понятие за онзи свят. Проповядвах, че туй било, онуй било, за Бога проповядвах, но не съм го виждал, за Христа проповядвах, но и него не съм виждал. Всичко туй ми е така непонятен оня свят за мене. Къде е, не го зная. Но умря майка ми, която много обичах и изведнъж като влезе майка ми в онзи свят, започнах да прозъртам онзи свят. Започна да ми става мил. После баща ми умря, и оня свят ми стана още по-мил. След това брат ми, сестра ми, мои приятели умряха, заминаха вече за оня свят и започнах да виждам, че в оня свят имам повече познати, отколкото в този свят. И оня свят започна да ми става ясен. Като мисля за онзи свят, виждам майка ми, баща ми, чичо ми. Тогава, докато нямате никого, когото обичате, да е отишъл в другия свят, оня свят в е чужд. Оня свят става познат, когато имаме там някого да обичаме. Той е същия закон. Минава някой момък, някой княз, гледа някоя бедна колиба, влиза вътре, гледа ги - пет пари не дава. Гледа този дом на дърваря и му се вижда обикновен. Но един ден се случва, че среща дъщерята на този дървар, направила му такова силно впечатление, влюбва се в нея и веднага се изменя колибата. Колибата, двора, всичко му се вижда хубаво и обикаля Всеки ден. Започва да вижда добрите качества в бащата, в майката, в овците, в говедата, и кучетата, когато лаят му се вижда приятно. Навсякъде му се вижда хубаво. Питам: Кое е онова, което го привързва? Любовта. Винаги един свят ще остане неизвестен, непознат, докато няма някого да обичате. Като обичаш някого в оня свят и той ти става близък. Оня свят е колибата, овчарската колиба. Няма нищо красиво, но щом влезе Любовта в човешкото сърце, оня свят започва да расте, виждаш, че има големи възможности в него. Та казвам сега, направете една връзка с оня свят.

Единият и многото,
УС - София, 9.5.1937г.