Дотогава, докато мислиш за твоята беднотия, ти ще я влачиш след себе си. Дотогава, докато се страхуваш, че може да загубиш богатството си, ти може да го загубиш.

Ще ви кажа следния факт: Един американец издал една книга, огромна книга, показва хора, които се лекували с вяра. Една жена страдала от неизцерима болест, неврастения, лекували са я най-видни професори. Лекували са я, чете тази книга и веднага повярва това, което казват, и става от леглото, като че е оздравяла. Това е самохипноза. Ще ви приведа един пример: Двама паралитици, турили ги в болницата в един град и ги забравили, там те лежали 12 години, в това градче близо до планината. Влиза една змия в града и като я гонят, змията влиза в болницата, дето били паралитиците, като влязла в стаята им и те като я видели, избягали. И така те се освободили. И те казват: „Господ здраве да дава на змията.“ В дадения случай те така се уплашили, виждат голямата опасност и забравили, че са болни, мислят, че ще ги изяде и като помислили, че са здрави, изскочили от болницата. В Закона на Вярата дотогава, докато влиза нещо в ума ти, всичко става. Вярата включва всички възможности. Христос казва: „Ако имате вяра колкото синапово зърно и ако кажете на тази планина да се премести, ще се премести“. Щом имаш най-малкото съмнение, законът не работи. Казвам: Ти ще забравиш за своята болест, за твоите нещастия. Бедният може да се освободи от своята беднотия, но трябва да забрави беднотията. Дотогава, докато мислиш за твоята беднотия, ти ще я влачиш след себе си. Дотогава, докато се страхуваш, че може да загубиш богатството си, ти може да го загубиш. Ако в ума ти не влиза никакво съмнение, онова, което имаш, ще остане за тебе. Казвам: Първото нещо, съмнението влиза и ние нарушаваме Божествения закон. Казвам: Бог господарува навсякъде в природата. И като дойдем в един изключителен случай, казваме: „Не вярвам в Господа“ – и тогава идват нещастията.

Доброта и справедливост,
НБ - София, 12.9.1937г.