Бог ни обича заради онова, което е вложил в нас. Дотогава, докато носим Неговия образ, Той ни обича, като оцапаме Неговия образ, Той не ни обича, като оцапаме Неговата любов, Бог не ни обича.

Успехът сега от какво зависи? – Казвате: „Аз вярвам в Бога“. Най-първо ще мислиш за Бога, после ще почувствуваш Бога. Трябва да станеш слуга на Бога, трябва да направиш нещо за Него. Ако ти имаш един Господ, за който не си мислил най-хубаво, заради Него, ако не си турил да мислиш най-хубавото заради Него, и да почувствуваш най-хубавото за Него, после да направиш едно добро, заради Него, да услужиш – ти не можеш да познаеш Бога. Ти искаш да се разсърдиш на един свой брат. Казваш: „Но заради този Господ пред Който седя, заради Него няма да го направя. Макар, че съм неразположен, но заради този Господ ще имам хубаво разположение. За този Господ, ще му направя едно добро. Не заради самия него, не заради мене, но заради Господа, Когото имам“. Тогава ти ще имаш един Господ, Който ти служи за една мярка, как трябва да постъпваш. После казва някой: „Ти нямаш ли Господ, покажи ми. Нямаш ли Господ“. – „Имам“. Хубаво, едно от двете. Покажи ми твоя Господ и аз ще ти покажа моя Господ. Аз моя Господ ще ти покажа, но покажи ми ти твоя, обмяна трябва да има. Дойде една мома, аз разсъждавам, тя носи един Господ. Тя носи Господа в сърцето. Дойде един момък, той носи Господа на ума. Казва момъкът на момата: „Покажи ми твоя Господ в сърцето“, а пък тя казва: „Покажи ми твоят Господ в ума“. Тия двата Господа, единият Господ в ума на момъка, и Господ в сърцето на момата, веднага ще образуват връзка. То е алегория. Вие ще кажете: „Влюбили се двамата“. – Не, опознава се Господ в момата и Господ в момъка. В момата Бог наблюдава колко тя го познава. В ума Господ седи да види доколко момъкът в ума го познава. След като види, че го познава донякъде, той се яви, съедини ги и Господ казва: Като се обичат, не че момъкът обича момата или момата обича момъка, ами Господ ги обича, пък те почувствуват Неговата любов, казват: „Обичаме се ние“. Господ казва: „И двамата ви обичам“. Защо ни обича Господ? – Трябва да имате ясна представа. Бог ни обича заради онова, което е вложил в нас. Дотогава, докато носим Неговия образ, Той ни обича, като оцапаме Неговия образ, Той не ни обича, като оцапаме Неговата любов, Бог не ни обича. Бог обича това, което е като Него. Защо те обича Господ? Казва: Направих го по образ и подобие Свое. Бог обича онова, което е Негово. Ти може да обичаш в другите Бога. Една сестра ми каза, тази идея тя ми каза. Една мома казва: „Помни, докато ти носиш онова, което съм внесла в тебе, докато ти носиш онези чувства, които внесох в тебе, дотогава е добре. Но в деня, в който ги опетниш, трябва да знаеш, че между нас всичко е скъсано“. В един дом има почитание и уважение, но не така безразборно. Казвам: Господ е Любов. Бог е Любов дотогава, докато носим Неговата Любов. Да отразим Божията Любов. Ако аз не може да отразя Божията Любов, това не е Любов. Когато аз отразя Неговата Любов, и когато вие можете да отразите Неговата Любов, то е Любов, тогава ще се зададе въпроса. Не че ви проповядвам аз, но искам да ви изведа из едно заблуждение.

Аз ще оздравея,
ООК - София, 24.11.1937г.