Дарбата си не критикувай!

Аз гледам, че си препятствате едни други. Някой иска да пее, други не са разположени да го слушат. Някой говори, а другите казват: „Този много високо говори.“ Аз ще му кажа: Колко хубаво пееш, хубав глас имаш. Или, ако говори високо, ще му кажеш: „Много хубав глас имаш.“ А пък вие не искате да търпите. Ако аз не мога да търпя другите хора, аз правя пакост на себе си. Когато някой планински ручей слиза надолу, че се пени и дига шум, лош ли е поради това ручеят? Не, турен е там, какво има да го съдиш. Той казва: „Ще обърнете внимание, че когато слеза долу на полето, ще стана малко по-добър.“ Той се пени горе и като слезе, ще се укроти. Някой слиза горе от планината и кряска. Не, аз поетически гледам на работата. Слиза той от планината, дига шум, пени се. Коя вода не се пени? Отгоре слиза човек и се е запенил. Ти не осъждай, понеже с осъждане никой не печели. Не подценявай Божиите работи. Правете на себе си една преценка, на всяка една ваша постъпка. Критикувайте постъпките си, но себе си не критикувайте. Нарисувал си една картина. Критикувай картината, но не себе си. Дарбата си не критикувай! Вземи направи друга картина и се коригирай. Всяка една постъпка можеш да я коригираш и да я критикуваш, но за себе си никога не казвай: „Аз съм бездарен човек“ Или: „Аз съм лош човек.“ Можеш да кажеш: „Постъпката ми може да е лоша в дадения случай, но аз не съм лош. Картината ми може да не е добра, но това не показва, че аз съм бездарен. Не съм обърнал повече внимание.“

Ценностите в живота,
ООК - София, 6.10.1937г.