От една малка постъпка вие може да изправите целия ваш живот.

В сегашния живот вие сте дошли в едно положение, че който ви срещне, все ще ви покаже една погрешка. Може да ти каже, че ти не знаеш как да се обхождаш. Като срещнеш някого, трябва да знаеш как да го поздравиш. Ако се намираш в дома или в трен, като дойде някоя дама, някой стане и даде мястото си. Даже и светските хора го правят това. И ако господинът не знае това правило, тогаз дамата казва: Тези не са възпитани, не ми дават почтено място. Питам: Какво задължава хората да станат? Този господин гледа тази дама и ѝ дава мястото си. Защо ѝ дава мястото, кажете ми? Защото всичкото негово бъдеще зависи от ставането му. Ако той стане, бъдещето ще му тръгне. Ако не стане, няма да му тръгне бъдещето. Тази, която сяда, е една царска дъщеря. Тя го поглежда инкогнито – другите не бива да я познават, но този господин я познава и става. Тя ще си извади тефтерчето и ще си запише неговото име. Тя ще каже: Мога ли да зная вашето име? Значи, от една малка постъпка вие може да изправите целия ваш живот. Представете си, че Бог праща в света някой свой посланик, праща някой ангел в най-проста форма. И той влезе в трена. Вие пътувате, той ви погледне. Ако станете и му дадете място, той ще си запише името ви. Но вие ако кажете да иде той в друго купе да си намери място, това пак ще се отбележи.

Зрелостният изпит,
УС - София, 5.3.1939г.