Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите.

Веднъж свързали едно телено въже на реката Ниагара и един минал с върлина над водата по въжето. Какво присъствие трябва да има! Първи път минал с върлина. Втори път минал без върлина по въжето. А трети път взел едного на гърба си и така минал по въжето. Кой има повече вяра от двамата? Онзи ли, който върви по въжето, или онзи, който е на гърба му? Първият има вяра в себе си и по пътя е концентриран. И другият е концентриран. Той има вяра в онзи, който го носи. Ти ако нямаш вяра в Бога, как ще можеш да минеш? Казваш: „Дали ще ме прекара добре.“ Ако мислиш, че няма да те прекара добре, не се качвай. Онзи, който носи, казва: „Няма да се мърдаш. Каквото мисля аз и ти ще мислиш същото.“ Та, ние сме дошли на Земята и сме на гърба на онзи, който ни носи. И ти ще се молиш така: „Господи, онзи, който ни носи на Твоето въже, благослови го!“ Ниагара е широка. Някъде повече от един километър. Има и бучение. Какво присъствие на духа има! Някой път вие се плашите от мъчнотиите. Тези мъчнотии са шумът на Ниагара. Герой ще бъдеш. Ако носите някого на гърба си и не знаете това изкуство, не го вземайте на гърба си. Кажи му: „Не се качвай на гърба ми.“ Ако пък можеш да го прекараш, вземи го. Ще му кажеш: „Като се качиш на моя гръб, ще имаш всичката вяра, всичката любов и всичката привързаност. Това е докато пътуваме по въжето. А пък като слезем на сушата, ти тогава си свободен на общо основание. Като се качиш на гърба ми, трябва да имаш съвършена любов. Другояче, не мога да те пренеса. Ако имаш съвършена любов и съвършено доверие, и аз, и ти ще минем.“ Това е Божественият закон. Бог ни е пратил и ние минаваме по това въже на живота. Не сами, но някой ни носи. Ти нямаш право в най-опасните места да вдигаш шум. Тогава правиш пакост и на себе си, и на другите. Когато минаваш по въжето, за пари, за апартаменти, за нищо няма да мислиш. Ще мислиш само за едно: да минеш безопасно по въжето! И като преминеш, всичко, каквото искаш, ще има там. Всички блага са там. Но под водопада е смъртта! Бучение. Там те очакват най-големите нещастия. Ти казваш: „Животът ми не е уреден.“ Как ще е уреден? Ти по въже минаваш. Цяла Европа минава по това въже. Ние сме на това въже. Ето защо трябва да се молим. Ще се молим. Цяла Европа трябва да мине по това въже. Ако не – долу.

Хубавата страна,
ООК - София, 22.11.1939г.