Казвам, истинското знание седи, да не се страхуваш.

Има певци, които работят, но има певци, които се трудят – гласът му не излиза. Когато певецът пее с любов, той пее хубаво, най-хубаво пее. Всички добри певци пеят с любов. Пък тези певци, които се уплашат малко, те започват да се мъчат, те се трудят. Който се е уплашил, съвършено закъсва. Та казвам, работа искаш, трябва да пееш. Щом се страхуваш, тогава се сгъстява течението. Минава едно течение през твоя ларинкс. Страхът схваща гърлото. Някой иска да пише нещо. И той се уплаши. Страхът свива мозъка, не може да пишеш: туй, което е казано, вярно ли е, ами ако не е вярно? Вие сега предполагате, че онези хора, на които вие говорите, знаят повече от вас. Те са толкова невежи, колкото и вие. Научно говоря: те знаят толкова, колкото и вие знаете. Казвам, истинското знание седи, да не се страхуваш. Като дойде големият страх, да посрещаш страха отвън, да го нагостиш хубаво. Той се е разтреперил, да го утешиш и гледай да го изпратиш навън. Сега на онези от вас, които искат да мислят: всякога може да се научите да мислите. Всеки ден трябва да се изправяте, умът да намери ония хора в света, които знаят да мислят. Ако искате да станете добър певец, всяка сутрин като станете, намерете най-добрите певци, гениалните певци, необикновени певци. Ако остане да се учите от радиото, от певците, които крякат по плочите, то е отражение. Тези певци, те са плочи, те са човешки плочи. Вие ще намерите оригиналите. Тук по радиото слушам, това не са песни. Виждам някой тантурест, гледам, няма никакъв певец, само едно сандъче. Като слушам някоя певица, виждам тантуреста някоя, с дрехи. Като гледам, виждам само едно сандъче и оттам кряска. Няма го това, което излиза.

Мъчение, труд, работа,
МОК - София, 19.7.1940г.