Новите времена, новото време налага нещо ново. Старите работи човек трябва да ги остави настрана.

Казвам сега: При тия условия, при които живеем, понеже по навик имаме някои нужди на миналото, по атавизъм ние имаме желания, които искаме да ги задоволим, които нямат място. Новите времена, новото време налага нещо ново. Старите работи човек трябва да ги остави настрана. Една храна може да е била много хубаво сготвена първия ден. Но след като седяла 10 деня, вече тази храна се е развалила. Казваш: „Хубава беше тази храна.“ Значи всяка една храна, която не се употребява на своето време, се разваля. Съвременните хора страдат от храни, които са престояли. Дали има сушена риба или консерви, имате сушени ябълки и после брашно, което е от две, три години млято. Във време на войната, колкото брашно имаха, туриха го да го ядат. На всичките хора се развали стомахът от тия старите брашна. Има някоя стара идея останала, ще я тури в ума. Старите идеи, старите чувства в живота произвеждат същите резултати. Всичко онова, което се възприема, трябва да бъде ново. Под думата „ново“ разбирам – трябва да е излязло из Божествения източник. Прясно трябва да е. Новите неща са Божествени неща. Старите неща са излезли вече от употребление. Имаме само тяхните резултати. На всичките наши мисли и желания имаме резултат на физическото поле. Туй, което сме ние, всеки един, като погледне себе си, той е един резултат на тия нужди на миналото. Каквито нужди физически имал, каквито духовни нужди имал и каквито умствени нужди имал, всичко туй, понеже се е задоволил, всичко това ние го носим в себе си.

Физически, духовни и умствени нужди,
ООК - София, 28.12.1938г.