Ако аз съм на ваше място, ето какво бих направил. Щях да събера около 20 деца около себе си и ще взема участие в техния живот. Ще ходя на разходка, ще се уча от тяхната веселост, от техния хумор, от тяхната досетливост и незабелязано ще се подмладя. А тъй ходите сам, замислен, че този не бил като вас, онзи не бил като вас, а вие сте особен. И наистина няма да забележите как един ден ще станете особен човек, ще остареете, очите ви ще изгубят своята веселост, своя ясен поглед. След това ще бъдете недоволни и от себе си. Всички съвременни хора в това отношение са особени. Ето и религиозните хора искат да станат светии. Като станат светии те мислят, че светостта се характеризира с жълтия цвят на лицето, с хлътналите очи. Казват за някого: Този човек се посвети, пожълтя, очите му хлътнаха. Не се залъгвайте! – Ако със заглъбването на очите, човек може да стане светия, то е лесна работа. Всеки болен е светия тогава. Не, светията има особени черти. Лицето му не трябва да бъде набръчкано и жълто, очите му не трябва да бъдат хлътнали навътре.