Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено.

Минавам някъде, направя едно добро някому, без да ме е видел някой. Или на някоя стара баба, или на някой дядо, или на някой болен направя доброто, никой от тях не ме е видел. Даже благодаря не са ми казали, но аз съм доволен от постъпката си. Някога, обаче, направя едно добро, без да съм доволен от постъпката си. Това, от което ти си доволен, то е право. Това, което никой не те е видел и не те е похвалил, то е Божествено. Това, което от вътре ти дава доволство, то е хубаво, а това, което отвън те задоволява, то е човешко. Това, което не ти дава никакво задоволство, то не е добро, то не е хубаво. Всяко добро, направено по Бога, носи живот в себе си. Всяко добро, направено по човешки, отнима живота на човека. Ако направиш едно добро по Бога, ти печелиш. Ако направиш добро по човешки, ти губиш. Сега, вий ще се уплашите, ще кажете: Ний направихме добро по човешки. – Няма защо да се плашите, правете добро по Бога. Сега всички наши добрини са направени по човешки, вследствие на което губим. Та кой не е изгубил? Ти ще дадеш на един човек десет хиляди лева, а той ще каже, че ти навярно имаш най-малко един милион лева и ще те ограби. Някой пък ще пише във вестниците за тебе. Ако дадеш двадесет хиляди лева, пак ще пишат във вестниците. Ако дадеш всичкото си имане, ще пишат: Той е голям будала, несретник. И ако някой ден страдаш, ще ти кажат – нека си страда. Какво показва това? Че ние никога не можем да задоволим хората. Обаче, когато не правим нещата по Бога, те имат вече друг характер. Когато правиш нещата по Бога, ти имаш на разположение всички банки в света. Когато човек прави нещата по Бога, той има на разположение всички добри хора в света. Когато човек служи на Бога, дето да отиде, всички врати за него са отворени. Срещам някой, който казва: Няма де да се спра. – Това е, защото ти правиш нещата по човешки. Казвам, как трябва да направиш нещата, че да има де да се спреш. Пък и как да няма де да се спреш? Толкова хотели има в света. Така е в света. Когато хотелджията разбере, че нямаш пет пари в куфарите си, че те са празни, той казва: Нашият хотел не е за тебе. Тогава и ти виждаш, че пътят ти е затворен. Тогава по какво се отличават добрите хора, които живеят по Бога. И ония, които живеят по човешки. Добрите хора, които живеят по Бога, се отличават с най-голяма разумност, те са най-разумните хора в света. Онези, които живеят по човешки, се отличават по това, че са най-глупавите хора в света. Това е начинът, по който аз разпознавам едните от другите.

Сгърбената жена,
НБ - София, 23.6.1935г.