Всеки човек има свое местоназначение да функционира като един орган, като една клетка, на дадено место и при дадени условия. Докато ти се намираш на определеното место в своя организъм, ти си сигурен.

Разправяше ми един български офицер една своя опитност, която се случила във време на войната, която и до днес не може да си обясни. Един ден дивизионният полкови изпраща един български войник с някаква заповед до мене, а в това време сърбите стрелят със своите картечници и пушки, със своите артилерии. Този войник трябва да мине през този огън, но той си върви тих и спокоен. Като го видех, че иде, казвам си: Този човек ще го убият. Какво разпореждане му дал полковият, едва ли ще може да мине. Не можа ли да намери друг някакъв начин, а трябваше да изпрати този човек през огъня. Дадох и аз своето разпореждане на войника, който трябваше да се върне назад. Но войникът прие заповедта и тръгна спокойно назад. Нито един куршум не го засегна. И до сега не мога да си обясня как стана това нещо. Казвам: Има нещо разумно, което ръководи съдбините на хората. Има хора, които не могат да умрат, това индусите наричат мъртва зона, в която огънят не действува. Те го наричат още закон на изключенията. От всички разумни хора се изисква да изучават законите на природата. Това показва, че има един общ Божий Промисъл. Не считайте, че този Промисъл е нещо механическо. Според този общ Промисъл всеки човек има свое местоназначение да функционира като един орган, като една клетка, на дадено место и при дадени условия. Докато ти се намираш на определеното место в своя организъм, ти си сигурен. Излезеш ли вън от своя организъм, и свободата ти се ограничава. Пръстът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм, кракът на човека е свободен, докато се намира на своя организъм. Само по себе си човек е уд на един по-голям организъм. И Писанието казва: „Всички ние сме удове на един общ организъм“. Следователно, никой не живее само за себе си.

Всеки, който слуша тези мои думи,
НБ - София, 3.3.1935г.