Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.

Страхът от какво произтича? Страх те е да изядеш някое ядене. Не от яденето те е страх, но от последствията. Страх те е да се качиш на някой кон. Не от коня се страхуваш, но от последствията се страхуваш – дали ще върви този кон както ти искаш или ще хукне да бяга. Вземаш пари назаем – страхуваш се, не знаеш последствията. Такава голяма е липсата, че няма да можеш да ги платиш. Всякога нас ни е страх от известни условия и често си задаваме въпроса: какъв ще бъде краят на живота? Ако си млад, две неща има: Ще остарееш. Старият ще умре. Младият ще остарее и старият ще умре. Или, другояче казано: Младият ще отиде при стария, а старият ще отиде при Бога. Какво лошо има в това, ако младият иде при стария и старият иде при Бога? Той ще се върне у дома си. В смъртта нас ни е страх от митническата станция. Туй, което носим, ще мине през митницата. Туй, което сме придобили от този свят, ще ни го вземат. Това ни безпокои. Онези митничари са строги, всичко вземат. Да не останем с празни ръце, от това се страхуваме. Не ни е страх от смъртта, а от митничарите. Разликата между праведния и грешния е, че грешникът носи много куфари, а умният, праведният, носи много малко куфарче – едва някоя и друга кърпичка, някои малки пособия и да му ги вземат, казва: „И без тях мога.“ Праведният преди време е пренесъл богатството си. Не го носи със себе си.

Младият, възрастният и старият,
УС - София, 11.2.1934г.