Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша. Туй значи човек с късмет да е роден.

Казвате: „Човек късмет да има! Роди ме, мамо, с късмет, пък ме хвърли на бунището!“ Мислите ли, че онази майка, която е родила един син с късмет, ще го хвърли на купището? Мислите ли, че онзи, който носи един скъпоценен камък, ще го хвърли на купището? Тази поговорка няма никакъв смисъл. Роди ме, мамо, с късмет, че ме тури в мъчния живот, да ме опиташ, че аз ще успея. Това значи. Роди ме, мамо, с късмет, пък ме тури в бунището, пък ме тури в устата на смъртта, за да опиташ моята сила, че тези челюсти на смъртта може да ги строша. Туй значи човек с късмет да е роден. Той троши челюстите на смъртта. Имаме такива примери. Христос като влезе в утробата на смъртта, тя се намери в чудо. И Иона, когото глътна онази голямата риба, че като се намери Иона вътре, започна да се моли и като призва Господа, слезе Господ и рибата се намери в чудо. Като дойде Господ, тя се уплаши. Господ ѝ казва: „Ще идеш да го изхвърлиш, той има работа да върши заради Мене.“ Тя казва: „Тази е голямата беля. Каквото кажеш, ще направя.“ Като влезеш в утробата на смъртта, повикай Господа. И като дойде Господ, ще каже на смъртта: „Пусни го да си върви! Има работа, която да свърши.“ Смъртта ще те изхвърли. Ти казваш: „Оздравях!“ Не е лесна работа, и оттатъка ще минеш. Ако не призовеш Господа, тя ще направи така, както знае, на мътеница ще станеш. Не искам да ви убеждавам в нещо ново. Ни най-малко не искам да внеса нещо ново. Вие всички се стремите към един нов живот, благороден и възвишен, един нов живот – той е живот на възкресение. Новият живот е живот на любовта, дето омразата ще изчезне, хората ще се променят и ще живеят тъй, както трябва. Всички ще живеем за Онзи, Който е умрял за тях и е възкръснал. Значи, Който знае пътищата, по които човечеството трябва да мине.

Не живея за себе си,
НБ - София, 24.6.1934г.