Не искайте вие на Земята да се премахнат всички препятствия. То би било най-голямото ви нещастие.

Вие мислите, че като повярвате и като почнете да любите, всичките мъчнотии ще се премахнат. Вие се лъжете. Да ви дам един пример. Представете си, че един скулптор намери един хубав камък. Хората са го подритвали, птиците са кацали на него, никой не е обръщал внимание на него. Но този скулптор казал, че от този камък ще излезе нещо. Той мислил, че тук като е сложен, нищо не става от него. Един ден го вдига и го натоварва. Камъкът казал: „И за мен настанаха приятни дни!“ Дошли с колата до едно място, изправили камъка. Той взел доста чукове със себе си. Взима чуковете и удря от тая и другата страна, чупи парчета и камъкът казва: „Беля!“ Камъкът кряска, вика, наближава време да се въплоти идеята в камъка. Скулпторът взема пак чука и удря, и най-после – една статуя на идеалния човек. Подобно на гръцкия Аполон. И туря статуята на един пиедестал някъде. И идва публиката и се възхищава. По-рано камъка са го подритвали, а сега който мине и погледне камъка, казва: „Много хубава е статуята! От тебе ще се учат хората.“ И този Господ, Който ви е направил, ще ви тури като статуи някъде. Пак ще има дъжд, сняг, вятър върху статуята, птици пак ще кацат по нея, но положението ще се измени, ще стане по-добро. Та, не искайте вие на Земята да се премахнат всички препятствия. То би било най-голямото ви нещастие.

Вътрешният господар,
ООК - София, 3.1.1940г.