При изучаването на съвременната зоология, при изучаването на разните животни – вълци, мечки, – от чисто психологическо гледище, много пъти у децата може да се създадат много добри, но и много лоши последици. Като не знаем как да изучаваме животните, може да създадат лоши последствия. Ако аз бих преподавал естествената наука, щях да ги наредя в преподаването по съвсем друг начин. Ако искаме да имаме наука за възпитание, трябва да познаваме научните методи. Защото, когато изучаваме едно животно, все-таки, някое негово качество ще те засегне. Когато проучаваш вълка, все таки, ще остане нещо у тебе. Когато изучаваш другите видове животни и растения, все ще бъдат за или против, все ще оставят нещо у тебе. Та казвам: Когато се намирате в едно голямо противоречие, растенията и животните като ги изучаваш, може да ти помогнат. Да кажем, един човек се намира в едно болезнено състояние: проучвай, чети за растенията! Имаш някои трудности в живота: чети за растенията! Това е като един вътрешен възпитателен метод. Някои мислят за някои добри хора. Трябва да знаеш за кого да мислиш. Тогава, в историята като се проучава живота на великите хора във всичките отрасли на науката, които историята ни дава, те ще допринесат нещо.