Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него.

Когато човек е много гладен, мъчно може да му се разправя: „Не яж това.“ – „Каквото и да е, ще ям.“ В него желанието да яде е толкова силно, че никакви аргументи не могат да го задоволят да не яде. След като се наяде, той сам ще се научи какво да яде. Каквото и да му кажеш, докато е гладен, е безпредметно – той не може да го разбере. Такова е положението на човек, който има навика да пие. 20 години е пил винце или абсент от хубавия, или коняк. Когато човек е простинал малко и пие една чашка, две, за да се излекува, няма нищо от това. Но свикналия много да пие никога не може да убедите да не пие. Ще му кажеш: „Не пий!“ Той веднага ще постави въпроса: „Защо? Не съм ли аз свободен?“ – Е, свободен си. Единственото питие, което природата свободно е допуснала на човека да пие, то е водата. А всяко друго питие, което той си позволи да пие, каквото и да е, тежко ще плаща – особен данък има за него. Единственото нещо, за което той нищо не плаща, е водата. А за другото ще плати.

Бъдете като Баща си!,
УС - София, 22.4.1934г.