Аз бих желал Господ чрез всинца ви да урежда работите.

Някой иска да се лекува и ми казва: „Не можеш ли да ми дадеш някой цяр?“ Казвам му: „Никакъв цяр не ти трябва. Тебе ти трябва да дишаш по-дълбоко и да ядеш по-малко. А пък, ти дишаш малко, а ядеш много. Една трета ще оставаш гладен.“ Той ми казва: „Може ли така?“ – „Може, може, яж малко и дишай много! Тревожи се малко и мисли много!“ Някой казва: „Не ми се мисли много.“ Не, не ще мислиш много и ще се тревожиш малко. А още по-добре е следното: Не се тревожи никак, а мисли много, като дойде тревогата да се справиш с нея. Един турчин попитал някого: „Какво мислиш?“ Онзи казал: „Мисля за последното, че на хилядата половината е петстотин.“ С това той иска да му каже: Тази работа Господ ще оправи. Като има добри хора и като имаш приятели, аз съм ви приятел и тази работа ще се оправи. Онзи се приближава и казва: „Как ще се оправи?“ Другият го потупва по гърба, изважда и му дава от джеба си, казва: „Не мисли толкова.“ Ние казваме: „Господ ще уреди работите.“ Но ти бръкни в джеба си, покажи че Господ е почнал да урежда работите на хората чрез тебе. Аз бих желал Господ чрез всинца ви да урежда работите. Сега се изискват работници.

Единният живот. Обичай общия живот!,
ООК - София, 6.12.1933г.