Ние знаем, че земята се движи по свой определен път и всеки от вас ще се движи по един свой определен път, както Бог е определил. И никога не трябва да се спирате от своя път за никакви други желания, за никакви хатъри.

Сега онази философия, която трябва да имаме в живота, която трябва да ни даде подтик на човешката мисъл, трябва да бъде непреривна. Ние трябва да изучаваме природата и да черпим поука от нея. Представете си, че има някоя светлина, която е тръгнала от преди три хиляди години от някоя звезда и още не е достигнала до нас. Има звезди, светлината на които пътува от преди десет милиона години, на други от преди хиляда милиони години и още не са стигнали до нас. Има звезди, светлината на които пътува от преди два милиарда години и още не е стигнала до нас. Има и слънца, на които светлината и топлината още не е достигнала до нас. Питам: Как ще си обяснят учените това нещо? Какво ще кажат те за тези звезди, които пътуват в пространството от преди милиарди години и до днес още светлината им не е дошла до нашата земя? Питам тогава: За какво ни говорят звездите? Звездите ни говорят за онази велика закономерност, за онзи велик Промисъл, Който съществува в природата и според който всяко нещо е поставено точно на своето место. Вследствие на това нищо не се губи, нищо не изчезва, нито се създава. От толкова милиони години, земята се върти около слънцето и не може да спре в своето движение. Някои искат да ни докажат, че един ден това движение щяло да спре. Ние знаем, че земята се движи по свой определен път и всеки от вас ще се движи по един свой определен път, както Бог е определил. И никога не трябва да се спирате от своя път за никакви други желания, за никакви хатъри. Ако Бог ви е център, вие трябва да се движите около този център. Какво ще мислят хората, какви ще бъдат условията, това са второстепенни работи. Какво правят хората на земята? Те се карат, бият се, раждат се, умират, но земята си върви в своя път, тя не се спира в движението си, не се меси в тяхната работа. Тя казва: Вие можете да дигате колкото искате шум, но аз си вървя напред, гледам си своята работа.

Сгърбената жена,
НБ - София, 23.6.1935г.