При всяко вдишване трябва да вземеш въздух, който никой не го е вдишвал. И като издишваш въздухът, има същества, които вземат и го отнасят. Той е богатство.

Любовта не я разбирате. Да кажеш, че обичаш някого е едно нещо, а пък да го обичаш е друго нещо. Ти казваш: „Аз много те обичам!“ И аз много те обичам, как ще докажеш, че го обичаш? По кой начин човек показва, че обича някого? Аз вземам любовта в нейната най-малка проява. Не любовта да стиснеш някого и да го целунеш. Това е голямата любов – банкерската любов, царската. Не може всеки да го направи, но аз вземам думата „любов“ в най-малкия размер. В най-малкия размер любов, която някой може да прояви към някого. До сега сте държали цели лекции. Какво не сте разправяли за любовта. Най-първо, за да оправиш ти тази малка постъпка, този човек трябва да има една необходимост, както когато вдишаш въздух. Този въздух трябва да ти е необходимост и да е чист. А пък ако не е чист, той освен че няма да може да ти допринесе нещо, но ще остави едни утайки. При всяко вдишване трябва да вземеш въздух, който никой не го е вдишвал. И като издишваш въздухът, има същества, които вземат и го отнасят. Той е богатство. Хванат го и си отиват. Също така има и същества, тъкмо речеш да вдишаш, те ти дадат чист въздух и после малко, вземат ти издишанията. Аз ще го уподобя на това: Дойде един човек при тебе и ти даде една семка и ти казва: „Посей я!“ Ябълкова или крушова семка. Ти я посяваш и след 3 години това дърво ти дава плод. Онзи, който ти е дал семката, той обира дървото и ако иска да ти даде – хубаво и ако ли не, ще пиеш една студена вода.

Дишането и вътрешният живот,
ООК - София, 27.6.1934г.