Дребното мислене е право мислене.

Всичките хора остаряват по единствената причина, понеже са ограничени. Казвате, както едно време. Ти като дете какъв си бил? По какво се отличават децата? Децата са много щедри. Вземете онзи стария човек. Той мисли, на тънко го реже, като пастърма. Българите, когато нямат главоболие, вземат ножа, режат на големи парчета, щом му дойде бела, българинът казва: „Ушурджията дошъл, Иване.“ „Нека дойде“ – реже на едро. „Ушурджията дошъл и тебе те вика.“ „Тъй ли?“ Оттук ще започне, оттам, но вече реже на тънко. „Ще платим“ – казва. Докато ти е широко, дялаш наедро, казваш: „Остави тази работа.“ Но щом дошъл ушурджията и бил Стояна, режеш на тънко. Дойде болест, дойде ревматизъм, дадеш някой лек, кажеш: „Няма ли някоя блага дума. Няма ли някой да каже някоя блага дума.“ Трябва да се мисли право. Нашироко не режете. Или другояче да преведем, дребното мислене е право мислене. Дебело мислене, значи да хванеш всичките неща, малки и големи, и да знаеш всичките съотношения в дадения случай. Да вземеш онова, което ти желаеш. Желанията на хората, основното, така е. Има желания човешки, които за мен не са важни. Дъщеря ти сега има дванайсет пръстена, тя има десет пръсти, а дванайсет пръстена иска да има. Защо й са дванайсет пръстена? И за двата палци на краката. Че краката ги обува в обущата, защо й са? Тогава трябва да ходи боса. Трябват й двайсет пръстена. Ако ги турите на краката и на ръцете тия пръстени, какво ще стане с вас?

Скъпоценото камъче / Скъпоценното камъче под езика,
УС - София, 15.9.1935г.