Вярата има една друга страна: онова, в което човек вярва, може да го види. Казано е: "Блажени са, които не видят и повярват." Но това, преведено, значи: Трябва да повярваш, за да видиш. Защото понякога от виждането произлиза вярата, а понякога от вярата произлиза виждането. Ония, които не разбират, казват: "Трябва да вярваме. Казано е, че блажен е, който не е видял и вярва". Казвам: Така е. Но за ония, които виждат Христа, за тях псалмопевецът казва: "Когато те видят очите ми, моята душа ще се задоволи." Законът е: При известни условия, вярата в теб ще се поддържа от онзи процес, на виждането, а при други условия това, което виждаш, ще се поддържа от вярата. Защото и в това, което си видял, можеш да се усъмниш дали е вярно, или не. Чрез вярата се постигат нещата. Това, в което вярваш, можеш да го постигнеш. Но не вдигай шум! Не слагай граница на нещата! Онова, което желаеш, не му слагай граници – днес или утре. Постижението, към което се стремиш, ще зависи от интензивността на твоето желание. Но това, което искаш, трябва да е необходимо, да е потребно за твоя живот, за славата на Бога, за доброто на твоите ближни! И тогава – всякога ще имаш! Ако четете в Писанието за живота на праведните хора, ще видите, че там е пълно с такива примери.