От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен.

Понеже се намирате сега на Земята, в живота има едно противоречие. Ние разграничаваме хората на богати и бедни, сиромаси. И богатите, и сиромасите се намират под един закон. Кой е богат? Човек, който веднъж се е оплел в една материална форма, той е в голямо ограничение. Аз считам хората за затворници. Едни са с железни букаѝ, други – с дървени, някои – със златни, други – със сребърни вериги. Питам: Ти можеш да се радваш, че твоите вериги са златни. Ограничението си е ограничение – дрънкат. Казвам: Дрънкат, но златно дрънкат. Някой ще каже: „Твоите вериги са от желязо.“ От каквото и да е направено едно ограничение, то е ограничение. Трябва един ден да се почувствуваш свободен. Важна е свободата. И когато се почувствуваме един ден свободни, то е вече живот. Когато се снемат тези ограничения, някои от вас ще мислят, че са свободни. Ако сте станали свободни, по-хубаво от това състояние няма. Но по някой път сте свободни тъй временно. В старото време, като отиваха да проверяват букаите на затворниците, снемаха ги да ги прегледат да не би затворникът да ги е препилил. Ще му отключат букаите, ще ги проверят и в туй време той мисли, че е свободен. Но след това пак ще му ги турят. Но един ден може да излезете от затвора и да хвърлите букаите. Аз бих ви препоръчал на всички ви да хвърлите букаите. Ако Петър чакаше по естествен път да му снемат букаите, какво щеше да стане? Но като дойде ангелът, бутна го и паднаха букаите. И казва му: „Облечи се – за стражите не мисли! Не мисли пак да се връщаш. Излезни навън.“ Този ангел, като дойде при вас и ви събуди, вашето съзнание казва: „Стани, облечи се, бутни веригите, излез навън.“ Излез, защо и за какво, не питай. Като излезнеш от затвора, иди при своите братя. Най-първо Петър при тях отиде и те му казаха да се скрие някъде. Истински е вътрешният път. Онази вътрешна свобода, която всеки от вас трябва да има. Чадата Божии трябва да бъдат свободни. Всеки един човек, който няма вериги, той е чадо Божие. Всеки, който има вериги, той е затворник. Всяко чадо Божие е извън затвора вече, ангелът е дошъл. Тъй седят нещата. И всичките вериги, които ви спъват, не е лошо, че ги носите, но все някой ден ще дойде ангелът, ще го послушате и ще излезете вън от затвора. Ще се събудите и ще започнете да работите.

Младият, възрастният и старият,
УС - София, 11.2.1934г.